СССР отдавна остава в спомени, някои в носталгия, някои в тъжни. Съществуването на комунистическа държава обаче все още напомня за многобройните реликви, останали от онези времена - грандиозни структури, които бавно се сриват под влияние на времето.
Представяме ви топ 10 най-необичайни изоставени предмети от времето на СССР.
10. Обект 825 GTS, Крим
825 GTS е наследство от Студената война, когато и двете ядрени суперсили взеха мерки в случай на евентуален ядрен удар. За да създадат подводна база, военните избрали тих уединен залив в Балаклава.
Строежът се провеждал в най-строга тайна: скалата била пробита и транспортирана през нощта, след което била наводнена в морето, а Балаклава бил направен затворен град. Огромна сграда (с обща площ от 9600 м2) стана ненужна след разпадането на СССР и не беше охранявана. За десет години (от 1993 до 2000 г.) ловците на цветни метали изнасяли всичко възможно.
Сега на базата на Музея на Студената война с истинска (макар и супер малка) подводница, няколко експоната и арсенален двор. През 2013 г. той отбеляза своя 10-годишен юбилей, а в юбилея взеха участие не само възрастни (ветерани от подводници, представители на военните и властите, бивши служители на подземния завод), но и ученици.
9. Бункер във Вюнсдорф, Германия
Визитната картичка на малкия немски град Вюрсдорф е бункер, построен от германците преди избухването на Втората световна война. След победата съветското командване я възстановява, прави ядрена и поставя в нея щаба на командването на въздушните сили на СССР в Германия.
В други времена населението на Вюнсдорф наброяваше до 60 000 съветски войници. До септември 1994 г. редовен влак се движеше от града до Москва. Заедно с последния отряд, тръгнал на 8 септември 1994 г., Вюнсдорф напуска така наречения рекултивационен батальон.
Сега бункерът е основната туристическа атракция на града, където редовно се провеждат обиколки.
8. Село Пирамида, Западен Свалбард, Русия
Дълго време (от 1946 до 1998 г.) мината за въглища Пирамида е била най-северната активна мина в света. За миньори в условията на Арктика е построен цял град, включващ жилищни многоетажни сгради, басейн, библиотека, оранжерии, животновъдни ферми, изкуствени езера с питейна вода и басейн с морска вода в спортен център. Имаше моменти, че в града живееха до 1000 души.
През 1997 г. е решено да се затвори рудникът - добива на въглища става твърде скъп поради трудни геоложки условия, плюс пожар, възникнал през 70-те години във въглищните шевове, усложнява развитието на находището. Сега Пирамидата е туристическа атракция, на която редовно ходят кораби от Русия и скандинавските страни.
7. Акселератор-складски комплекс, Протвино, Русия
UNK или, както го наричаха, сблъсъкът Protvina (по-малкият брат на LHC) е един от последните мащабни проекти на съветската наука. Строежът му започва през 1983 г. и над 11 години е пробит огромен тунел дълбоко под земята (с дължина 21 км, диаметър 5 м) с вентилация, осветление и помощни помещения за лаборатории и оборудване.
И тогава ударът на Съветския съюз удари и строителството започна да липсва финансиране. Но беше необходимо да се затвори тунелът в пръстена, иначе близките селища ще страдат от неговия срут. Какво да правя сега с нея, не е ясно; ремоделирането за използване за каквато и да е друга цел е скъпо, но дори само изливането на UNK върху бетон струва много пари.
6. Международен център за радиоастрономия в Вентспилс, Латвия
За разлика от други реликви от съветската епоха, съдбата на обсерваторията е била успешна - тя е търсена, използва се за научни цели и ще влезе в европейската мрежа за радиосмущения.
Въпреки че преди разпадането на СССР целта на комплекса беше чисто военна - да прехваща сигнали от военни бази и сателити, както и да наблюдава сателити. Заради обслужването и охраната на гарата дори е построено село Ирбене, в което живеят две хиляди военни и членове на техните семейства.
Любопитно е, че радарът в Ирбене е един от най-интересните туристически обекти в Латвия.
5. Кола свръх дълбоко, Мурманска област, Русия
Кладенец, дълъг повече от 12 км, е друг титаничен паметник на съветската наука, който стана ненужен, след като Съветският съюз престана да съществува. Това е едно от най-дълбоките места на Земята. Пробиването му започва през 1970 г. и продължава няколко години поради многократни аварии, при които свредлото на свредлото се е забило в скалата. И при опит за повдигане на част от колоната се отцепи.
В старите времена до кладенеца са работили до 16 лаборатории, а министърът на геологията на СССР лично е наблюдавал работата му.
Именно кладенецът Кола послужи за основа на градската легенда за „кладенеца в ада“. От края на 90-те години на ХХ век в Интернет се разхожда мотор, който заявява, че на дълбочина от 12 хиляди метра микрофоните на учени регистрират ужасни викове и стенания на души, страдащи в Ада. Тази легенда е основата на историята на Дмитрий Глуховски „От ада“.
Сега държавата не се нуждае от кладенец - тя е твърде скъпа. Както самата тя, така и комплексът, който я обслужва, продължават бавно да се сриват. Възстановяването ще струва 100 милиона рубли.
4. Skrunda-1, Латвия
Един от многото военни градове, изоставени след разпадането на СССР. Skrunda-1 е създаден за обслужване на радарна станция, която проследява изстрелването на балистични ракети от страните от НАТО. Военното поделение, което се намираше на територията на града, преоблечено като бетонна фабрика. Затова й беше дадено името „Комбинирай“.
Съдбата на военния комплекс е незавидна - през 1995 г., след изтеглянето на руските войски, станцията е взривена, а военният град изпада в несъстоятелност. Сега част от него се използва от латвийските военни за практикуване на бойни действия в града. А останалите латвийски власти безуспешно се опитаха да вземат под наем, а след това просто изоставиха.
3. Маслени камъни, Азербайджан
Нефтените камъни са най-старата петролна платформа в света (началото на работата - 1951 г.). Ами платформата - това е цял град на кокили, където съветското правителство се опита да създаде всички условия за работещите в петролната индустрия, включително многоетажни жилищни сгради, болници, бани, пекарна, работилница за безалкохолни напитки, киносалон и дори парк с дървета.
Общият брой на платформите е повече от 200, а дължината на улиците е до 350 км. Полето е оживено, а селото се използва активно - обитава се до 1000 души, работещи на ротационна основа.
2. Дъгата, Чернобил-2, Украйна
На второ място в класацията на най-известните изоставени обекти от времето на СССР е поредното мащабно военно строителство. Тази радарна станция, разположена в близост до атомната електроцентрала в Чернобил, участва в проследяването на изстрелването на балистични ракети. Досега мачтите на антената, останали от нея, са впечатляваща гледка - огромни, стоящи в редица.
Разбира се, обектът „дъга“ беше строго секретен, следователно върху съветските топографски карти на негово място беше разположен един вид „пионерски лагер“.
По време на експлоатацията станцията излъчва характерно почукване във въздуха, поради което западните военни му дават прозвището Руски кълвач (руски кълвач). На Запад те дори смятали руския кълвач за съветско експериментално оръжие и изучавали възможностите на станцията да влияе на съзнанието на хората и промените във времето. А чуждестранната преса изплаши читателите, че руснаците ще могат да унищожават до 5 американски града на ден чрез излъчване на разрушителни радиоимпулси.
След аварията в атомната електроцентрала обаче жителите на САЩ успяха да дишат спокойно. Ужасният „руски кълвач“ беше осакатен и цялото оборудване беше извадено от него.
1. Бузлуджа, България
През 70-те години БКП решава да построи мемориален комплекс, посветен на българските революционери на връх Бузлуджа. Строителите не били ограничени до един дворец - до него бил издигнат цял комплекс от сгради (предимно туристически).
Веднъж там се провеждаха празници, провеждаха се фестивали, награждаваха се барабанисти на труда и т.н. По време на масовите събития бе организиран безплатен транспорт за хора от близките градове и села, а храните и напитките се продаваха на намалени цени.
След края на Съветска България и началото на България, съвременната къща-паметник, подобно на много реликви от онези времена, беше напълно разграбена. Освен това е бил откраднат не само ценен метал, но дори и каменна облицовка. Сега само останалите парчета от мозайката отдалече приличат на предишния разкош.
